10 нояб. 2011 г., 10:13

Събуди ме, като всичко свърши

1.2K 0 0

Ако не знаеш все още -
всичко е предварително обречено,
не зависи от тази мощ
и от силата, която сплете ви...

Ако има какво да става,
нека стане, но скоро ще е излишно.
Времето мига унищожава,
колкото и да е бил възвишен...

Ще се помоля само -
събуди ме, като всичко свърши,
но не за да съм рамо,
или сълзите ти да избърша.
Ще ми бъде забавно,
когато истината трудно разбереш,
и краят безславен
ще бележи повода да се разведеш.

И ако може няколко думи,
да не излиза, че говоря зад гърба ти,
истини или лъжи, не ми се мисли,
някой като тъжи, дали не му се иска
да си излее всичко,
нещо такова - като в творба,
аз не съм по-различен
и не мисля, че ще сгреша.
Затова
не искам да сипя поуки или клетви,
само казвам това,
което ще се случи след време...

Ще си поспя доста,
събуди ме, като всичко свърши,
а истината е проста -
не избра с точния да се обвържеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...