Събуди ме, като всичко свърши

Ако не знаеш все още -
всичко е предварително обречено,
не зависи от тази мощ
и от силата, която сплете ви...

Ако има какво да става,
нека стане, но скоро ще е излишно.
Времето мига унищожава,
колкото и да е бил възвишен...

Ще се помоля само -
събуди ме, като всичко свърши,
но не за да съм рамо,
или сълзите ти да избърша.
Ще ми бъде забавно,
когато истината трудно разбереш,
и краят безславен
ще бележи повода да се разведеш.

И ако може няколко думи,
да не излиза, че говоря зад гърба ти,
истини или лъжи, не ми се мисли,
някой като тъжи, дали не му се иска
да си излее всичко,
нещо такова - като в творба,
аз не съм по-различен
и не мисля, че ще сгреша.
Затова
не искам да сипя поуки или клетви,
само казвам това,
което ще се случи след време...

Ще си поспя доста,
събуди ме, като всичко свърши,
а истината е проста -
не избра с точния да се обвържеш.