Събудих се без сърце
Слушай вятъра!
Шепне навън
за съня ти
най-чудната приказка.
Нож кован.
Еленов чирен.
На гърба ми -
кенарена риза.
Бял кон
от порти излиза.
В твойта нощ
идвам за теб.
Млечният път
пред вратата ти
слиза.
Сиромах съм,
но не искам
да прося!
- Твоя съм,
твоя съм още!
- До седлото
на ръце
ще те нося!
Две сърца
оплаква след нас
кавалът на Теодоси...
Самодивски коси
милват перчем.
Колко сме
диви и млади!
Звездна магия
ни обгръща съвсем.
Кон гази
тучни ливади.
Слънчице, брате,
защо си ми враг?!
Защо ми отнемаш
мечтите?!
Цяла нощ
съм я милвал
ей с тия ръце!
А сега -
болят ме
гърдите!
Нежна магия!
Просто перце.
До дъно
искам да пия!
Събудих се
без сърце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
