Събудих се без сърце
Слушай вятъра!
Шепне навън
за съня ти
най-чудната приказка.
Нож кован.
Еленов чирен.
На гърба ми -
кенарена риза.
Бял кон
от порти излиза.
В твойта нощ
идвам за теб.
Млечният път
пред вратата ти
слиза.
Сиромах съм,
но не искам
да прося!
- Твоя съм,
твоя съм още!
- До седлото
на ръце
ще те нося!
Две сърца
оплаква след нас
кавалът на Теодоси...
Самодивски коси
милват перчем.
Колко сме
диви и млади!
Звездна магия
ни обгръща съвсем.
Кон гази
тучни ливади.
Слънчице, брате,
защо си ми враг?!
Защо ми отнемаш
мечтите?!
Цяла нощ
съм я милвал
ей с тия ръце!
А сега -
болят ме
гърдите!
Нежна магия!
Просто перце.
До дъно
искам да пия!
Събудих се
без сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
