Събуждане
Събудих се – неземна благодат.
Пробожда раменете болка стара.
Животът – сериал витиеват,
обърна ме нагоре със хастара.
Целуваше ме страстно като млад.
Свръхзвуково летеше и докара,
напук на свръхбагаж и леден хлад,
раздрънкания чартър претоварен.
В последния вагон влетях нерад,
дочух врата зад мен да се затваря.
Прескача метростанции злорад,
клатушка ме, събаря и повтаря.
Седалките нарязани с приклад.
Отстрелват ми със поглед два шамара,
отреждат ми финален непоряд
очите, непростили мойта вяра.
Пътувам нежелан и на инат
усмивка по лицето ми покара.
Ще ме потраеш още, болен свят.
Прибирай си лъщящата поквара.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
