Събуждане
Събудих се – неземна благодат.
Пробожда раменете болка стара.
Животът – сериал витиеват,
обърна ме нагоре със хастара.
Целуваше ме страстно като млад.
Свръхзвуково летеше и докара,
напук на свръхбагаж и леден хлад,
раздрънкания чартър претоварен.
В последния вагон влетях нерад,
дочух врата зад мен да се затваря.
Прескача метростанции злорад,
клатушка ме, събаря и повтаря.
Седалките нарязани с приклад.
Отстрелват ми със поглед два шамара,
отреждат ми финален непоряд
очите, непростили мойта вяра.
Пътувам нежелан и на инат
усмивка по лицето ми покара.
Ще ме потраеш още, болен свят.
Прибирай си лъщящата поквара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
