ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
10 июн. 2009 г., 07:25

Събуждането

916 0 16

Утро закапа със свежи боички.

Четки небрежни нагоре, надолу.

Грабва пак вятърът прашец и пчелички,

цвят и живот, от топло разголени.

 

Бързо се будя. Разстрелва ме пълнолуние.

Късно е! Дом имам! Махни се!

Тук Слънцето идва с огъня на Везувий

и ги изгаря до корен ресниците!

 

Две думи ще ти река, под сурдинка:

-И Белчо и Сивушка напред браздата ги тика!

Нашепва тихо морска раковинка,

какво вълната крие под езика...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0