10 jun 2009, 7:25

Събуждането 

  Poesía » De amor
718 0 16

Утро закапа със свежи боички.

Четки небрежни нагоре, надолу.

Грабва пак вятърът прашец и пчелички,

цвят и живот, от топло разголени.

 

Бързо се будя. Разстрелва ме пълнолуние.

Късно е! Дом имам! Махни се!

Тук Слънцето идва с огъня на Везувий

и ги изгаря до корен ресниците!

 

Две думи ще ти река, под сурдинка:

-И Белчо и Сивушка напред браздата ги тика!

Нашепва тихо морска раковинка,

какво вълната крие под езика...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??