Утро закапа със свежи боички.
Четки небрежни нагоре, надолу.
Грабва пак вятърът прашец и пчелички,
цвят и живот, от топло разголени.
Бързо се будя. Разстрелва ме пълнолуние.
Късно е! Дом имам! Махни се!
Тук Слънцето идва с огъня на Везувий
и ги изгаря до корен ресниците!
Две думи ще ти река, под сурдинка:
-И Белчо и Сивушка напред браздата ги тика!
Нашепва тихо морска раковинка,
какво вълната крие под езика...
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados