10.06.2009 г., 7:25 ч.
Събуждането
Утро закапа със свежи боички.
Четки небрежни нагоре, надолу.
Грабва пак вятърът прашец и пчелички,
цвят и живот, от топло разголени.
Бързо се будя. Разстрелва ме пълнолуние.
Късно е! Дом имам! Махни се!
Тук Слънцето идва с огъня на Везувий
и ги изгаря до корен ресниците!
Две думи ще ти река, под сурдинка:
-И Белчо и Сивушка напред браздата ги тика!
Нашепва тихо морска раковинка,
какво вълната крие под езика...
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ани, ласкаеш ме!Зем.
-
Май освен "Земеделец" ще трябва да се обръщаме към теб и с "Художник"!
-
Благодаря ти Светле! Зем.
-
Радвам се за теб - ако стихът ми ти е донесъл приятно усещане, доволен съм! Зем.
-
Пак успя да ме възхитиш!Поздрав с усмивка!
-
Докато...пък после като зомбита! Благодаря ти, че се отби! Зем.
-
Ех, тези Белчо и Сивушка... Докога ще орат пустата й и нива?
-
Ти вече знаеш! Благодаря ти!Зем.
-
Шттт....
Хубавооооо!!!
-
Благодаря ви!Зем.
-
Ех, как ме разсмя...
Хубаво е да се напомни, че Белчо поглежда отвреме-навреме настрани към луната и пчеличките, но... Сивушка си е Сивушка и браздата - бразда. -
Малеееееее, този стих ме обърка.
Всеки куплет с различна емоция!
Загадъчна е тази ръковинка!
Поздрав, Зем! -
Усмихващо ми подейства, мерси
-
Събуждане - с усмихнат поглед към света!
Поздрав, Зем! -
твоето "пълнолуние" разстреля и мен
-
Умееш да изграждаш пластове основания в ежедневните разстояния както никой друг. Прекрасни са стиховете ти. Благодаря ти за възможността да се докосна до твоя поетичен свят.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
