Събуждането
Утро закапа със свежи боички.
Четки небрежни нагоре, надолу.
Грабва пак вятърът прашец и пчелички,
цвят и живот, от топло разголени.
Бързо се будя. Разстрелва ме пълнолуние.
Късно е! Дом имам! Махни се!
Тук Слънцето идва с огъня на Везувий
и ги изгаря до корен ресниците!
Две думи ще ти река, под сурдинка:
-И Белчо и Сивушка напред браздата ги тика!
Нашепва тихо морска раковинка,
какво вълната крие под езика...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
