11 дек. 2008 г., 13:15

Съдба 

  Поэзия
566 0 2

                                                                                                            В памет на Магдалена,

                                                                       която си отиде от този свят преди 2 години

 

Ружа бяла, прецъфтяла,

от живота какво ли не видяла,

болна легна и не стана -

в душите ни скръб настана.

Болна легна младата жена,

тежка болест я налегна.

Две години стана вече

как в леглото тя се свлече 

и на мъки се обрече.

Господи, стига вече, спри!

Мъките  и съкрати,

че сили вече в нея няма,

само болката голяма и остана.

Бавно чезне и топи се,

от мъки сърцето й разби се,

че в живота влюбена беше тя,

а каква беда я сполетя.

-------------------------------------------

Молеше се тя на починалия си татко,

молеше се и на отишлата си от този свят майка,

молеше се и на Господ да я прибере,

защото да се бори с болеста сили вече нямаше.

 

Господ чу молитвата една и след 2 години мъки си я прибра. 

 

Отиде си тъй рано, на 37 години само.

Отиде си в един прекрасен ден -

точно 21 януари - Бабин ден,

когато 2 години на майка и слагахме,

вечерта за кончината и разбрахме.

 

 

                                                                                                Поклон пред светлата ти памет

                                                                                                               23.01 2007

© Славка Григорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??