Съдба

Wolbrand (Владимир)
8 6

4 мар. 2009 г., 16:51

Поэзия » Другая

711 0 2

Съдба

Седя до твоя гроб и пиша,

унесен в мислите на свойта самота,

край мене сняг, а хората са в киша,

оплакват свойта мръсна и забързана съдба.

Ти сложи край на свойта болка

и прати в ужас нашите сърца,

но за моята тъга жестока

не мога никога да те виня.

Отиде си, а заедно със тебе

погуби се и моята съдба,

но с мисълта за теб напреде

знам, че ще успея да вървя!

Седя до своя гроб и пиша,

унесен в мислите за твойта самота,

а хората край мен затънали са в киша,

сами провалят своята съдба!