Съдба
Съдба
Седя до твоя гроб и пиша,
унесен в мислите на свойта самота,
край мене сняг, а хората са в киша,
оплакват свойта мръсна и забързана съдба.
Ти сложи край на свойта болка
и прати в ужас нашите сърца,
но за моята тъга жестока
не мога никога да те виня.
Отиде си, а заедно със тебе
погуби се и моята съдба,
но с мисълта за теб напреде
знам, че ще успея да вървя!
Седя до своя гроб и пиша,
унесен в мислите за твойта самота,
а хората край мен затънали са в киша,
сами провалят своята съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Всички права запазени
