Wolbrand (Владимир)
8 6
Mar 4, 2009, 4:51 PM

Съдба 

  Poetry » Other
606 0 2

Съдба

 

Седя до твоя гроб и пиша,

унесен в мислите на свойта самота,

край мене сняг, а хората са в киша,

оплакват свойта мръсна и забързана съдба.

 

Ти сложи край на свойта болка

и прати в ужас нашите сърца,

но за моята тъга жестока

не мога никога да те виня.

 

Отиде си, а заедно със тебе

погуби се и моята съдба,

но с мисълта за теб напреде

знам, че ще успея да вървя!

 

Седя до своя гроб и пиша,

унесен в мислите за твойта самота,

а хората край мен затънали са в киша,

сами провалят своята съдба!

 

© Владимир All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??