Съдба
Седя до твоя гроб и пиша,
унесен в мислите на свойта самота,
край мене сняг, а хората са в киша,
оплакват свойта мръсна и забързана съдба.
Ти сложи край на свойта болка
и прати в ужас нашите сърца,
но за моята тъга жестока
не мога никога да те виня.
Отиде си, а заедно със тебе
погуби се и моята съдба,
но с мисълта за теб напреде ...