8 июл. 2017 г., 17:53

Съдба

533 0 1

             Съдба

 

 

Изгрева посрещах със надежда,

залеза изпращах със тъга.

През деня живеех със копнежа,

нощите прекарвах в самота.

 

Скитах сред тълпа студени хора.

Сива маса, каменна стена.

Жадно търсех тебе във простора

както птица в клетка свобода!

 

Исках те! Обичах те! И търсех.

Срещах само каменни лица.

А студът, като мъртвешки пръсти

взимаше от мене топлина.

 

Около мене хиляди грешници

тръгнали към своята съдба.

Тълпа от уморени мъченици,

единствено длъжници на смъртта!

 

Със безброй ножове тъмнината

дебне, гладна за човешка плът.

Търсиш уморено светлината

някъде далеч по своя път.

 

Срещаш само паметници сиви,

мраморни, напрегнати лица

и си мислиш - ето, те са живи!

Да! Но имат каменни сърца!

 

1997г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...