8 июл. 2017 г., 17:53

Съдба

530 0 1

             Съдба

 

 

Изгрева посрещах със надежда,

залеза изпращах със тъга.

През деня живеех със копнежа,

нощите прекарвах в самота.

 

Скитах сред тълпа студени хора.

Сива маса, каменна стена.

Жадно търсех тебе във простора

както птица в клетка свобода!

 

Исках те! Обичах те! И търсех.

Срещах само каменни лица.

А студът, като мъртвешки пръсти

взимаше от мене топлина.

 

Около мене хиляди грешници

тръгнали към своята съдба.

Тълпа от уморени мъченици,

единствено длъжници на смъртта!

 

Със безброй ножове тъмнината

дебне, гладна за човешка плът.

Търсиш уморено светлината

някъде далеч по своя път.

 

Срещаш само паметници сиви,

мраморни, напрегнати лица

и си мислиш - ето, те са живи!

Да! Но имат каменни сърца!

 

1997г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...