Съдба

8 jul 2017, 17:53

Poesía » Civil

418 0 1

Съдба
Изгрева посрещах със надежда,
залеза изпращах със тъга.
През деня живеех със копнежа,
нощите прекарвах в самота.
Скитах сред тълпа студени хора.
Сива маса, каменна стена.
Жадно търсех тебе във простора
както птица в клетка свобода!
Исках те! Обичах те! И търсех.
Срещах само каменни лица.
А студът, като мъртвешки пръсти ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съдба

Искате да прочетете повече?

Propuestas