Съдба

Jul 8, 2017, 5:53 PM

Poetry » Civilian

417 0 1

Съдба
Изгрева посрещах със надежда,
залеза изпращах със тъга.
През деня живеех със копнежа,
нощите прекарвах в самота.
Скитах сред тълпа студени хора.
Сива маса, каменна стена.
Жадно търсех тебе във простора
както птица в клетка свобода!
Исках те! Обичах те! И търсех.
Срещах само каменни лица.
А студът, като мъртвешки пръсти ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Съдба

Want to read more?

Random works