Съдба
Съдба
В градината на любовта цъфтяха рози –
червени, жълти, бели – цвят до цвят,
и ароматни, мили, бляскаво красиви
мечта за мене бяха в този свят.
Откраднах си една от тях – изящна нежна,
на тебе исках да я подаря,
но тя заплака с бисерни сълзици,
посърнала увехна и умря.
А мен Съдбата справедливо ме наказа
за тази похитена красота,
след този ден сърцето ти открадна друга,
отвлече те завинаги в нощта.
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены
