Съдба

Oct 15, 2021, 10:02 AM

Poetry » Love

287 0 2

В градината на любовта цъфтяха рози –

червени, жълти, бели – цвят до цвят,

и ароматни, мили, бляскаво красиви

мечта за мене бяха в този свят.

Откраднах си една от тях – изящна нежна,

на тебе исках да я подаря,

но тя заплака с бисерни сълзици,

посърнала увехна и умря.

А мен Съдбата справедливо ме наказа

за тази похитена красота,

след този ден сърцето ти открадна друга,

отвлече те завинаги в нощта.

Мария Мустакерска

Please sign in with your account so you can comment and vote.

MariaMustakerska (Maria Mustakerska)

2021-10-16T15:41:56+03:00

Пепита_ (П. A.), много благодаря!
Петя_Ап

2021-10-15T22:40:22+03:00

Нежно, тъжно, но хубаво. Хареса ми много!