Съдба
Съдба
В градината на любовта цъфтяха рози –
червени, жълти, бели – цвят до цвят,
и ароматни, мили, бляскаво красиви
мечта за мене бяха в този свят.
Откраднах си една от тях – изящна нежна,
на тебе исках да я подаря,
но тя заплака с бисерни сълзици,
посърнала увехна и умря.
А мен Съдбата справедливо ме наказа
за тази похитена красота,
след този ден сърцето ти открадна друга,
отвлече те завинаги в нощта.
Мария Мустакерска
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados
