Съдба
357
0
0
Живея в интересни времена.
Препускам сред хора без имена,
докато спра и видя, че съм сама.
А съдбата ми била решена
и добра
и зла,
тя чака ме някъде
да поседя, да плача, да смея се и да крещя,
а всъщност да реша
това ли бе, такава-онакава, шантава
или прозаична е моята орисия лична.
Родител, служител, съпруга, дъщеря,
какво още ще съм в тези времена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марияна Все права защищены
