Съдба
352
0
0
Живея в интересни времена.
Препускам сред хора без имена,
докато спра и видя, че съм сама.
А съдбата ми била решена
и добра
и зла,
тя чака ме някъде
да поседя, да плача, да смея се и да крещя,
а всъщност да реша
това ли бе, такава-онакава, шантава
или прозаична е моята орисия лична.
Родител, служител, съпруга, дъщеря,
какво още ще съм в тези времена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Всички права запазени
