Съдба

Живея в интересни времена.

Препускам сред хора без имена,

докато спра и видя, че съм сама.

А съдбата ми била решена

и добра

и зла,

тя чака ме някъде

да поседя, да плача, да смея се и да крещя,

а всъщност да реша

това ли бе, такава-онакава, шантава

или прозаична е моята орисия лична.

Родител, служител, съпруга, дъщеря,

какво още ще съм в тези времена.