7 мар. 2008 г., 18:01

Съдба

1K 0 17
 

Защо са тази завист и коварство?

Защо са злобата и ревността?

Нали градим човешкото си царство,

за да отпиваме от радостта.

 

Нима не осъзнаваме, че всеки

на другия е като роден брат,

макар да крачи по други пътеки

и да живее в своя собствен свят.

 

От плът и кръв сме всички изтъкани

и всеки чувства в себе си таи,

понякога, макар и неразбрани,

те част са от човешките души.

 

За да възкръсне земното ни царство,

да се замислим нужно е сега,

че силата и нашето богатство

е чистата и слънчева душа!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо са тази завист и коварство?

    Защо са злобата и ревността?

    Нали градим човешкото си царство,

    за да отпиваме от радостта.
    Поздравления за прекрасния стих Нати,и честит 8-ми март с обич!!!
  • Прекрасен стих!За съжалениение хората лесно се примамват от материалното,от онова ограбващото и в един миг се оказват някак изпразнени,обезсмислили живота си...!
  • Много точно казано.Честит празник.
  • !!!
    мда...
    Поздравлявам те, честит празник!
  • Прекрасно е! Много ми хареса! Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...