Съдба
Съдба
Години наред Тя тича до тебе
и житейските мрежи с тебе плете.
Като Божия орисия - от бебе
до твоето рамо Тя тихо расте...
Спъва се в угари неразорани,
става и напред с усмивка върви.
Тя те води по пътеки избрани
и я следваш, макар и да боли.
Съдба е. Как да избягаш? Не може!
Конете нейни във впряг оседлай!
И препускай в галоп и на воля,
на своя Космос ти бъди господар!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Ефтимова Все права защищены
