dori_ef (Дора Ефтимова)
49 44
4.08.2011 г., 18:26 ч.

Съдба 

  Поезия » Философска
649 0 4

 

                         Съдба

 

Години наред Тя тича до тебе

и житейските мрежи с тебе плете.

Като Божия орисия - от бебе

до твоето рамо Тя тихо расте...

 

Спъва се в угари неразорани,

става и напред с усмивка върви.

Тя те води по пътеки избрани

и я следваш, макар и да боли.

 

Съдба е. Как да избягаш? Не може!

Конете нейни във впряг оседлай!

И препускай в галоп и на воля,

на своя Космос ти бъди господар!

© Дора Ефтимова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??