Съдба
Съдба
Години наред Тя тича до тебе
и житейските мрежи с тебе плете.
Като Божия орисия - от бебе
до твоето рамо Тя тихо расте...
Спъва се в угари неразорани,
става и напред с усмивка върви.
Тя те води по пътеки избрани
и я следваш, макар и да боли.
Съдба е. Как да избягаш? Не може!
Конете нейни във впряг оседлай!
И препускай в галоп и на воля,
на своя Космос ти бъди господар!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Ефтимова Всички права запазени
