4 ago 2011, 18:26

Съдба 

  Poesía » Filosófica
648 0 4

 

                         Съдба

 

Години наред Тя тича до тебе

и житейските мрежи с тебе плете.

Като Божия орисия - от бебе

до твоето рамо Тя тихо расте...

 

Спъва се в угари неразорани,

става и напред с усмивка върви.

Тя те води по пътеки избрани

и я следваш, макар и да боли.

 

Съдба е. Как да избягаш? Не може!

Конете нейни във впряг оседлай!

И препускай в галоп и на воля,

на своя Космос ти бъди господар!

© Дора Ефтимова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??