8 сент. 2007 г., 23:55

Съдба 

  Поэзия
720 0 3
 

                                 Съдба



             Заченато чувство си пазил в годините.


             И често поливал със крехка надежда...


             И си го бранил от студ, от стихиите,


             в гърдите закътано в топла одежда.



             А то се е хранело с твоята вяра,


             попивало жадно изтървана сълза...


             И расло... И расло - без мяра,


             докато стане човешка съдба!


© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??