Съдба
Заченато чувство си пазил в годините.
И често поливал със крехка надежда...
И си го бранил от студ, от стихиите,
в гърдите закътано в топла одежда.
А то се е хранело с твоята вяра,
попивало жадно изтървана сълза...
И расло... И расло - без мяра,
докато стане човешка съдба!
© Павлина Петрова Todos los derechos reservados