6 сент. 2013 г., 23:27

Съдба на кръстопът

1.3K 0 0

 

Булевардна дама,

кръстосала крака,

пореден избраник задява

в нощната тъма.

Не иска дамата

в боклука да рови,

а те да ровят

в нейната душа...

Живот - гнусен  и нелеп,

пълен с изненади

сред този уличен вертеп.

Сърцето ù пустее,

понякога с копнеж е

за достойно име,

но унижението е неизбежно

и с мъката голяма

превръща те на глух и сляп,

защото  трябва хляб.

Проскубан, кльощав пес

край дамата минава,

в погледа му тя съзрява

надежда за коматче хляб.

Съдба, съдба на кръстопът!

Дори без път?!

Нощта се вдига

и пак се зазорява

и... пак без хляб?!

Преглъща сякаш буца

и обръч стяга нейната душа.

Отчаяна нощта очаква

да пребули пак града,

а тя зад ъгъла на булеварда

си застава...

Унижението продължава,

защото трябва хляб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...