Булевардна дама,
кръстосала крака,
пореден избраник задява
в нощната тъма.
Не иска дамата
в боклука да рови,
а те да ровят
в нейната душа...
Живот - гнусен и нелеп,
пълен с изненади
сред този уличен вертеп.
Сърцето ù пустее,
понякога с копнеж е
за достойно име,
но унижението е неизбежно
и с мъката голяма
превръща те на глух и сляп,
защото трябва хляб.
Проскубан, кльощав пес
край дамата минава,
в погледа му тя съзрява
надежда за коматче хляб.
Съдба, съдба на кръстопът!
Дори без път?!
Нощта се вдига
и пак се зазорява
и... пак без хляб?!
Преглъща сякаш буца
и обръч стяга нейната душа.
Отчаяна нощта очаква
да пребули пак града,
а тя зад ъгъла на булеварда
си застава...
Унижението продължава,
защото трябва хляб!
© Надежда Ангелова Всички права запазени