6.09.2013 г., 23:27

Съдба на кръстопът

1.3K 0 0

 

Булевардна дама,

кръстосала крака,

пореден избраник задява

в нощната тъма.

Не иска дамата

в боклука да рови,

а те да ровят

в нейната душа...

Живот - гнусен  и нелеп,

пълен с изненади

сред този уличен вертеп.

Сърцето ù пустее,

понякога с копнеж е

за достойно име,

но унижението е неизбежно

и с мъката голяма

превръща те на глух и сляп,

защото  трябва хляб.

Проскубан, кльощав пес

край дамата минава,

в погледа му тя съзрява

надежда за коматче хляб.

Съдба, съдба на кръстопът!

Дори без път?!

Нощта се вдига

и пак се зазорява

и... пак без хляб?!

Преглъща сякаш буца

и обръч стяга нейната душа.

Отчаяна нощта очаква

да пребули пак града,

а тя зад ъгъла на булеварда

си застава...

Унижението продължава,

защото трябва хляб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...