Съдбата на поета

Уискито във чашата стои,
глътката на гърлото се спира,
 любов ли, болка ли си - спри,
 уморих се и не мога да избирам.

Нахлуваш във душата ми със взлом,
изпепеляваш безпощадно и рушиш,
 ни сълзи, нито думи, даже стон
не може нищо да те утеши.

А китарата все по силно плаче,
 струните в акустика трептят,
 а аз като забравено сираче,
не вписвам се във тоя свят.

 Такава е съдбата на поета,
 безпомощно самотен, неразбран,
дори на любовта с крилете
от романтика до болка е пиян.