Съдбата на поета
Съдбата на поета
Уискито във чашата стои,
глътката на гърлото се спира,
любов ли, болка ли си - спри,
уморих се и не мога да избирам.
Нахлуваш във душата ми със взлом,
изпепеляваш безпощадно и рушиш,
ни сълзи, нито думи, даже стон
не може нищо да те утеши.
А китарата все по силно плаче,
струните в акустика трептят,
а аз като забравено сираче,
не вписвам се във тоя свят.
Такава е съдбата на поета,
безпомощно самотен, неразбран,
дори на любовта с крилете
от романтика до болка е пиян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
