dansyto (Данаил Таков)
816 3638
7 янв. 2019 г., 09:56

Съдбата не дава отсрочка 

  Поэзия
482 1 7

Пред истините гордо се изправям,

пред фактите сурови за живота.

Със колко от нещата не се справям,

и следвам ли най-вярната посока?

 

Инстинктите опитват да ме водят,

но моя разум, моя път е верен.

В житейските си дебри дръзко бродя,

изправен пред дилема „не/потребен“?

 

Мечтал съм много, ала смелостта ми,

не стигаше до крайната си точка.

И знам, че затова получих рани.

Съдбата не отпуска грам отсрочка!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви Диди, Rosi, Дочка, Иржи, Гавраил, Ели! Поздрави и топлаq и уютна вечер от мен!
  • Много силен стих! Хареса ми!
  • Прав си Данаил,няма отсрочка.Остава само равносметката.
  • Интересна равносметка си правиш,Данаиле!Само силните могат да се справят с битката между инстинкта и разума и могат да вземат правилното решение...Трябва ти малко повече смелост,явно,но щом си го осъзнал....ще се пребориш със съдбата!
  • Дуел между инстинктите и разума.
    Един от двамата ще победи.
    В чест на победата на свойта карма
    поетът нежен стих ще посвети...
  • Инстинкт, разум?! Смелостта обаче е онзи мускул, който прави мъжете титани!
  • Понятно е младежката позиция
    дилема “не/потребен” да твори.
    От мъдростта ти малко интуиция
    ще дойде да не те кори 😉
Предложения
: ??:??