Пред истините гордо се изправям,
пред фактите сурови за живота.
Със колко от нещата не се справям,
и следвам ли най-вярната посока?
Инстинктите опитват да ме водят,
но моя разум, моя път е верен.
В житейските си дебри дръзко бродя,
изправен пред дилема „не/потребен“?
Мечтал съм много, ала смелостта ми,
не стигаше до крайната си точка.
И знам, че затова получих рани.
Съдбата не отпуска грам отсрочка!
© Данаил Таков All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
