Съдбата не дава отсрочка
Пред истините гордо се изправям,
пред фактите сурови за живота.
Със колко от нещата не се справям,
и следвам ли най-вярната посока?
Инстинктите опитват да ме водят,
но моя разум, моя път е верен.
В житейските си дебри дръзко бродя,
изправен пред дилема „не/потребен“?
Мечтал съм много, ала смелостта ми,
не стигаше до крайната си точка.
И знам, че затова получих рани.
Съдбата не отпуска грам отсрочка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
