Съдбата не разделя...
Съдбата не разделя...
И как да не те обичам, живота обичаш...
рисуваш светулки, светлина в тунелите...
И какво да правя сега, когато си далеч...
знай че в сърцето ми оставаш да обичаш...
Няма никакво значение разстоянието...
само то може да ни отведе към мечтите...
И накрая, когато се завърнем сбъднати...
ще се усмихнем на мига, в който тръгнахме...
Не знам как да те забравя, просто не знам...
Знам само че те обичам, че слънцето си ти...
и на хиляди километри, един до другиго сме...
прегърнати в копнежа и делата на мечтите...
Ще те чакам и ще изграждам всяка стъпка
ще изпълня със смисъл дъха, който трепти...
когато се обича така, не съществува времето...
в живота приказката няма край, има начало...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
