19 мар. 2018 г., 22:25

Съдбата не разделя...

885 1 3

Съдбата не разделя...

 

И как да не те обичам, живота обичаш...

рисуваш светулки, светлина в тунелите...

И какво да правя сега, когато си далеч...

знай че в сърцето ми оставаш да обичаш...

 

Няма никакво значение разстоянието...

само то може да ни отведе към мечтите...

И накрая, когато се завърнем сбъднати...

ще се усмихнем на мига, в който тръгнахме...

 

Не знам как да те забравя, просто не знам...

Знам само че те обичам, че слънцето си ти...

и на хиляди километри, един до другиго сме...

прегърнати в копнежа и делата на мечтите...

 

Ще те чакам и ще изграждам всяка стъпка

ще изпълня със смисъл дъха, който трепти...

когато се обича така, не съществува времето...

в живота приказката няма край, има начало...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

За миговете, когато сме далеч от най - близките си..., но всъщност се намираме по - близо от всякога, защото даваме път и възможност на мечтите...Съдбата не разделя, когато сърцето обича и лети несломимо...

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...