diesto (Данаил Антонов)
1039 617
24 июл. 2019 г., 07:53

Съдбата никога не лъже... 

  Поэзия » Любовная
601 4 4

Светът не знае как да се държи. 

И сякаш му е някак неудобно. 

Съдбата ни избра да го красѝм, 

след толкова години на виновност. 

И нищо вече няма да е същото. 

Изчезва този цвят така, графитен. 

Животът няма спомени да връща, 

защото ще си правим наше минало... 

Ще бъде по-безоблачно отвсякога. 

И не, заради слънцето в очите ни. 

Дъждът ще бъде много бляскав. 

От щастието, сбъднато в душите... 

Усмивката и трепета в телата ни. 

Задъхващия пулс и глас до шепот. 

Копнежът как ни гали като вятър. 

Пожарите, изгарящи ни с нежност... 

Светът отдавна с тебе ни е длъжен. 

Грехът, че ни отлагаше - прощавам! 

Съдбата щом е, писано - не лъже. 

И в бъдеще любов ни завещава!.. 

 

Стихопат.

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??