Съдбата никога не лъже...
Светът не знае как да се държи.
И сякаш му е някак неудобно.
Съдбата ни избра да го красѝм,
след толкова години на виновност.
И нищо вече няма да е същото.
Изчезва този цвят така, графитен.
Животът няма спомени да връща,
защото ще си правим наше минало...
Ще бъде по-безоблачно отвсякога.
И не, заради слънцето в очите ни.
Дъждът ще бъде много бляскав.
От щастието, сбъднато в душите...
Усмивката и трепета в телата ни.
Задъхващия пулс и глас до шепот.
Копнежът как ни гали като вятър.
Пожарите, изгарящи ни с нежност...
Светът отдавна с тебе ни е длъжен.
Грехът, че ни отлагаше - прощавам!
Съдбата щом е, писано - не лъже.
И в бъдеще любов ни завещава!..
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
