15 апр. 2011 г., 13:00
Това е моята съдба – да чакам
вратата незаключена
да тръшнеш,
да влезеш с взлом
във моето съзнание,
да заповядваш
и да ме прекъсваш.
Това е моята съдба – да си представям.
Да се теша сама,
да доразказвам,
да си рисувам,
да си правя изводи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация