15 апр. 2011 г., 13:00

Съжителство 

  Поэзия » Другая
532 0 2

Това е моята съдба – да чакам

вратата незаключена

да тръшнеш,

да влезеш с взлом

във моето съзнание,

да заповядваш

и да ме прекъсваш.

 

Това е моята съдба – да си представям.

Да се теша сама,

да доразказвам,

да си рисувам,

да си правя изводи,

в измислен свят

от теб да се спасявам.

 

Това е нашата съдба – да не се срещаме.

Да не обичаме,

да не планираме,

да не копнеем,

да не се заричаме,

да не лудеем,

да не се разбираме.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??