Съжителство
Това е моята съдба – да чакам
вратата незаключена
да тръшнеш,
да влезеш с взлом
във моето съзнание,
да заповядваш
и да ме прекъсваш.
Това е моята съдба – да си представям.
Да се теша сама,
да доразказвам,
да си рисувам,
да си правя изводи,
в измислен свят
от теб да се спасявам.
Това е нашата съдба – да не се срещаме.
Да не обичаме,
да не планираме,
да не копнеем,
да не се заричаме,
да не лудеем,
да не се разбираме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
