Това е моята съдба – да чакам
вратата незаключена
да тръшнеш,
да влезеш с взлом
във моето съзнание,
да заповядваш
и да ме прекъсваш.
Това е моята съдба – да си представям.
Да се теша сама,
да доразказвам,
да си рисувам,
да си правя изводи,
в измислен свят
от теб да се спасявам.
Това е нашата съдба – да не се срещаме.
Да не обичаме,
да не планираме,
да не копнеем,
да не се заричаме,
да не лудеем,
да не се разбираме.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
