5 мая 2015 г., 20:14

Сълза

764 0 10

Една сълза -

прашинка болка,

пълзи по скулите.

Изтри ù я с устни.

Вкусът солен остава спомен.

Не се обръщай!

"Сбогом" - мълвя,

а искам да те върна.

Случайна среща след години.

Дали ще ни боли?

Ръцете дали ще се 

докоснат мъртво,

сърцето няма ли да затупти?

Сълзата пак ще заблести в окото,

 кротко ще те проследи.

Спомените ще наниже,

но дали ще сложи нявга кръст?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах. Благодаря
  • Ачо, аз си мисля, че ако наистина можехме да се върнем, много неща бихме ги направили по друг начин, сигурен съм! И най вече грешките за които съжаляваме и онези непоправимите които ще ни тормозят цял живот.... Но за жалост, това е невъзможно! Трябва да се гледа напред, колкото и да е трудно! Поздравления за творбата, Васе! Хареса ми!
  • Много пъти съм се опитвал да си преставя момента в който се връщам в младини те си дали бих повторил същото и бих го почувствал пак по същият начин...Не знам !Но съм сигурен че това което ще се случи то найстина ще се случи!!!Не тъгувай по изгубеното то не те заслужава!!!До нови!
  • Всеки спомен има солен вкус! И от радост и от мъка, човек винаги отронва сълза, която попива в душата му и оставя белег. Когато думите излизат от сърцето - те докосват. Поздравявам те!
  • Стих, който докосна много силно и мен!
    Усетих твоята тъга!
    Поздравявам те, Васе!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...