5.05.2015 г., 20:14

Сълза

762 0 10

Една сълза -

прашинка болка,

пълзи по скулите.

Изтри ù я с устни.

Вкусът солен остава спомен.

Не се обръщай!

"Сбогом" - мълвя,

а искам да те върна.

Случайна среща след години.

Дали ще ни боли?

Ръцете дали ще се 

докоснат мъртво,

сърцето няма ли да затупти?

Сълзата пак ще заблести в окото,

 кротко ще те проследи.

Спомените ще наниже,

но дали ще сложи нявга кръст?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах. Благодаря
  • Ачо, аз си мисля, че ако наистина можехме да се върнем, много неща бихме ги направили по друг начин, сигурен съм! И най вече грешките за които съжаляваме и онези непоправимите които ще ни тормозят цял живот.... Но за жалост, това е невъзможно! Трябва да се гледа напред, колкото и да е трудно! Поздравления за творбата, Васе! Хареса ми!
  • Много пъти съм се опитвал да си преставя момента в който се връщам в младини те си дали бих повторил същото и бих го почувствал пак по същият начин...Не знам !Но съм сигурен че това което ще се случи то найстина ще се случи!!!Не тъгувай по изгубеното то не те заслужава!!!До нови!
  • Всеки спомен има солен вкус! И от радост и от мъка, човек винаги отронва сълза, която попива в душата му и оставя белег. Когато думите излизат от сърцето - те докосват. Поздравявам те!
  • Стих, който докосна много силно и мен!
    Усетих твоята тъга!
    Поздравявам те, Васе!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...