5.05.2015 г., 20:14

Сълза

766 0 10

Една сълза -

прашинка болка,

пълзи по скулите.

Изтри ù я с устни.

Вкусът солен остава спомен.

Не се обръщай!

"Сбогом" - мълвя,

а искам да те върна.

Случайна среща след години.

Дали ще ни боли?

Ръцете дали ще се 

докоснат мъртво,

сърцето няма ли да затупти?

Сълзата пак ще заблести в окото,

 кротко ще те проследи.

Спомените ще наниже,

но дали ще сложи нявга кръст?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах. Благодаря
  • Ачо, аз си мисля, че ако наистина можехме да се върнем, много неща бихме ги направили по друг начин, сигурен съм! И най вече грешките за които съжаляваме и онези непоправимите които ще ни тормозят цял живот.... Но за жалост, това е невъзможно! Трябва да се гледа напред, колкото и да е трудно! Поздравления за творбата, Васе! Хареса ми!
  • Много пъти съм се опитвал да си преставя момента в който се връщам в младини те си дали бих повторил същото и бих го почувствал пак по същият начин...Не знам !Но съм сигурен че това което ще се случи то найстина ще се случи!!!Не тъгувай по изгубеното то не те заслужава!!!До нови!
  • Всеки спомен има солен вкус! И от радост и от мъка, човек винаги отронва сълза, която попива в душата му и оставя белег. Когато думите излизат от сърцето - те докосват. Поздравявам те!
  • Стих, който докосна много силно и мен!
    Усетих твоята тъга!
    Поздравявам те, Васе!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...