Сълза
Вълни преплитат се една във друга,
но шумът дали до теб достига.
И една сълза горчива
по лицето ми се стича.
Сама стоя аз на брега,
сбогувайки се с любовта,
за някой тъй красиво чувство,
но не и когато се превърне във тъга.
И тук, сред морските вълни,
аз търся твоята закрила,
но знам, че няма връщане назад
и тихичко оплаквам своята съдба.
И ето пак сълза
проблесна на лицето ми от мрамор
и се слива в нощта
с вълната от морето.
© Зори Все права защищены