12.10.2008 г., 21:39

Сълза

1.2K 0 0

Сълза

 

Вълни преплитат се една във друга,

но шумът дали до теб достига.

И една сълза горчива

по лицето ми се стича.

 

Сама стоя аз на брега,

сбогувайки се с любовта,

за някой тъй красиво чувство,

но не и когато се превърне във тъга.

 

И тук, сред морските вълни,

аз търся твоята закрила,

но знам, че няма връщане назад

и тихичко оплаквам своята съдба.

 

И ето пак сълза

проблесна на лицето ми от мрамор

и се слива в нощта

с вълната от морето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...