Сълза

Вълни преплитат се една във друга,

но шумът дали до теб достига.

И една сълза горчива

по лицето ми се стича.

Сама стоя аз на брега,

сбогувайки се с любовта,

за някой тъй красиво чувство,

но не и когато се превърне във тъга.

И тук, сред морските вълни,

аз търся твоята закрила,

но знам, че няма връщане назад

и тихичко оплаквам своята съдба.

И ето пак сълза

проблесна на лицето ми от мрамор

и се слива в нощта

с вълната от морето.