8 июн. 2006 г., 07:22

^СъЛзА нА лЮбОвТа^

1.5K 0 4
Една сълза отроних от душата,
една сълза потъна в Земята!
Една сълза, защото те Обичах,
изплаках и в любов се вричах!

Сълзата, що е обич спотаила,
дари Земята с могъща сила!
Вземи тази роза - прегърни я!
До твоето сърце носи я!

Ще мине време, Розата ще тлее,
ще стане пепел, прах и спомен!
Вземи праха на розата красива!
Обичай я, макар, че не е жива!

Пръсни праха й по Земята,
където си отиде и сълзата!
Помни: Земята е голяма,
обича те, когато мен ме няма

...Защото те обичам
и в нашата ЛЮБОВ СЕ ВРИЧАМ!!!...


                                                         Посветено на С.В. (Благодаря ти!)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...