Jun 8, 2006, 7:22 AM

^СъЛзА нА лЮбОвТа^

  Poetry
1.5K 0 4
Една сълза отроних от душата,
една сълза потъна в Земята!
Една сълза, защото те Обичах,
изплаках и в любов се вричах!

Сълзата, що е обич спотаила,
дари Земята с могъща сила!
Вземи тази роза - прегърни я!
До твоето сърце носи я!

Ще мине време, Розата ще тлее,
ще стане пепел, прах и спомен!
Вземи праха на розата красива!
Обичай я, макар, че не е жива!

Пръсни праха й по Земята,
където си отиде и сълзата!
Помни: Земята е голяма,
обича те, когато мен ме няма

...Защото те обичам
и в нашата ЛЮБОВ СЕ ВРИЧАМ!!!...


                                                         Посветено на С.В. (Благодаря ти!)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...