Сълзата на нощта
Търкулна се сълзата на нощта
по бузата на мрака черен,
изгуби се внезапно във дъжда
в сърцето на копнеж неверен.
И притаи се там като дете,
сгушено във майчина прегръдка,
от болката ѝ стих ще изпреде -
горчив като отровна глътка.
Вятърът в съня си го дочул,
ще се омайва късно до зорите,
в мислите му омагьосващо нахлул, ...