6 февр. 2008 г., 10:50

Сълзата в душата

800 0 2

Кристално чиста сълза
е невинно из очи бликаща.
Устремена е като река
и като самота е плашеща.

С бездушна белота сълзата покрива
кръглите бузи младежки,
грациозно по лицето се извива
в своя танц мъртвешки.

А когато стигне до устните,
се влива с желание в тях.
Губи се завинаги в бездните
на сърцето, заплашено от крах.

И изведнъж, сълзата е далечна.
Няма я вече на лицето.
Превръща се в тъга безконечна,
вечно тегнеща на сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...