6.02.2008 г., 10:50

Сълзата в душата

797 0 2

Кристално чиста сълза
е невинно из очи бликаща.
Устремена е като река
и като самота е плашеща.

С бездушна белота сълзата покрива
кръглите бузи младежки,
грациозно по лицето се извива
в своя танц мъртвешки.

А когато стигне до устните,
се влива с желание в тях.
Губи се завинаги в бездните
на сърцето, заплашено от крах.

И изведнъж, сълзата е далечна.
Няма я вече на лицето.
Превръща се в тъга безконечна,
вечно тегнеща на сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...